Признаци за слухова загуба, видове слухова загуба и увреждане на слуха

Обратно към „Слухови апарати“

Повечето хора не искат да повярват или да приемат, че имат слухова загуба. Загубата на слуха настъпва постепенно във времето и не е лесно да се забележи. Често хората откриват, че имат слухова загуба по реакцията на околните.

Следващите въпроси ще ви помогнат да прецените дали имате нужда да се подложите на изследване на слуха.

1. Молите ли често събеседника си да повтори някоя дума?
2. Увеличавате ли често телевизора повече отколкото другите искат?
3. Чувате ли речта приглушено или имате чувството, че хората мънкат, когато разговарят с вас?
4. Имате ли звънене или постоянен шум в ушите?
5. Имате ли проблем при разговори с телефон?
6. Имате ли проблем да следите разговора в шумен ресторант или в стая с много хора?
7. Изложен ли сте на силен шум в работата си?
8. Намирате ли мъжката реч за по-разбираема от женската?
9. Кара ли ви проблемът със слуха да не се запознавате с нови хора?
10. Пречи ли ви проблемът със слуха да се срещате с приятели, роднини или съседи, толкова често колкото желаете?
11. Кара ли ви проблемът със слуха да избягвате разговори със семейството си?
12. Чувствате ли се потиснат от проблема със слуха?

Ако сте отговорили с „да“ на един от горните въпроси, вероятно имате проблем със слуха. Ако сте отговорили с „да“ на няколко въпроса, може би е време да се обърнете към специалист и да направите изследване за проверка на слуха.

Увреждане на слуха

Увреждане на слуха (глухота) е пълна или частична неспособност за усещане или възприемане на поне част от честотния спектър на звука.

Глухонемотата се характеризира с увреждане както на слуховия анализатор, така и с функционално отсъствие на речева способност. Органите на говора са развити нормално, като немотата е следствие от липсата на слух.

Човешката слухова система възприема звук със сила от 0 до 125 dB в обхват от 16 – 20 до 20 000 – 25 000 Hz (долната граница на чувствителност на човешкия слух е около 16 Hz). Звук със сила, по-голяма от 125 dB, предизвиква болка у чуващия. Загуба на слуха до 40 dB се приема за лека, до 55 dB – за умерена, а до 90 dB – за тежка. Нуждата от усилване на звука над 90 dB е показател за пълна глухота.

Видове загуба на слуха

1. Кондуктивна

За кондуктивна загуба се касае, когато външното или средното ухо не могат да предават звуковите вълни към вътрешното ухо. Обикновено това се дължи на проблем в слуховия канал, тъпанчето или костиците в средното ухо. Някои от причините за този вид увреждане на слуха са:

• отит
• перфорация на тъпанчето
• обструкция на слуховия канал – например от предмет
• натрупване на ушна кал
• тумори
• вродени малформации на външното или средното ухо

2. Невросензорна

При невросензорното увреждане на слуха е поразено вътрешното ухо (кохлеа) и/или слуховият нерв, който свързва вътрешното ухо с мозъка. Този вид загуба може да бъде вродена или придобита.

Някои причини за придобита невросензорна загуба на слуха са:

• Употреба на ототоксични медикаменти – някои антибиотици имат силно токсично действие върху слуховия нерв и превишаването на дозата или продължителността на използване води до унищожаване на слуховия анализатор.
• Излагане на шум – може да е продължително или краткотрайно:
• Излагане на производствени шумове и вибрации в продължение на години – поражението е известно като „професионална глухота“. Вредното въздействие на такъв шум се определя от неговия интензитет и честота. Всеки шум, който е над 84 dB, е опасен за слуха на човека. Особено вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът. Също така при т. нар. импулсивни шумове (с голям интензитет на импулсите) уврежданията настъпват много по-бързо.
• Излагане на внезапен и силен шум за кратък период от време.
• Травма
• Болест на Мениер – представлява невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Заболяването има пристъпен характер и може да бъде предизвикано от алергия, преумора, както и психически травми. Обикновено пристъпните кризи възникват внезапно и са съпроводени със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, както и шум с намаление на слуха на едното ухо. След няколко пристъпа се развива трайно намаляване на слуха, а в по-редки случаи може да настъпи едностранна глухота.
• Автоимунно заболяване
• Туморни образувания
• Вирусни и бактериални инфекции – например менингит

3. Комбинирана

Комбинирана е глухотата, при която се наблюдава кондуктивна и невросензорна глухота.

4. Централна

Централната загуба на слуха включва слуховите центрове в мозъка. Този вид на загуба включва мозъка (в края на процеса).

5. Прогресивна

Прогресивната загуба на слуха означава, че се влошава в течение на времето.

Хора с увреден слух

Докато от медицинска гледна точка са важни само видът и степента на увредата, социалната категоризация на хората с увреден слух е по-сложна. Езикът, развитието на устната реч и специалните нужди разграничават хората с увреден слух на глухи и тежкочуващи.

1. Тежкочуващи

Модерните слухови апарати могат значително да облекчат слуховите увреждания. Дори и хора с тежка загуба от над 90 dB могат да извлекат полза от слуховите апарати. Колкото по-малка е загубата, толкова повече слуховият апарат възстановява функцията на ухото. Затова тежкочуващите от медицинска гледна точка остават хетерогенна група с широк обхват от слухови умения.

Социалните граници на групата обаче са изградени не толкова върху загубата на слуха, колкото върху начина на общуване. Тежкочуващите общуват орално, като според нуждите си разчитат на своя слух, на невербална информация от говорещия, на знанията си по темата на разговора. Често като тежкочуващи се приемат по медицинско определение глухи хора, загубили слуха си след детството и след овладяването на говорим език. Те се изразяват устно (а не чрез жестов език) и разчитат на четене по устните на събеседника.

Тежкочуващите разчитат малко или много на звуковото възприятие на човешка реч. Обикновено то е непълно, като се изпускат звукове, думи или цели изрази. При по-тежко увреждане често се чува само неразбираем шум там, където за чуващия има дума, а при по-леки случаи има объркване на звукове (неразграничаване на „м“ и „н“, „в“ и „ф“ и др.) Такива бели полета могат да бъдат попълнени чрез разчитане по устните на говорещия или чрез досещане за съдържанието на пропуснатото. Обикновено колкото е по-запознат с темата на раговора тежкочуващият, толкова по-лесно му е да попълва белите петна. Не всеки тежкочуващ умее да разчита добре по устните, а и не всеки говорим език подлежи на изцяло визуално възприятие. Често тежкочуващите молят да им се повтаря, дори повече от веднъж, както и да се перифразира изречението. Други визуални помощници на тежкочуващия са мимиката, езикът на тялото и естествените жестове, с които допълваме речта си.

Тежкочуващият влага не малко усилия в общуването и затова се уморява по-бързо. При тежка загуба на слуха се губи и умението за възприятие на посоката на звука, умението да се филтрира околния шум, както и усещането за силата на собствения глас. Много тежкочуващи викат не защото не могат да се чуят (те чуват гласа си и чрез костните вибрации в тялото), а защото не могат да преценят колко високо говорят.

Обратно на всеобщото схващане викането не помага на тежкочуващия да чува по-добре, защото изопачава думите. По-подходящо е към тежкочуващия да се обръщаме с леко по-бавен и по-ясен говор, без да закриваме устата и лицето си.

2. Глухи

Културата на глухите описва социалните вярвания, поведения, изкуство, литературни традиции, история, ценности и е част от институциите на общностите, които са засегнати от увреждане на слуха и използват жестовия език като основно средство за комуникация.

Членовете на общността на глухите са склонни да гледат на увреждането си като разлика в човешкия опит, а не като на физическо увреждане.

Общността може да включва членове на семействата на хората с увреден слух и на преводачи на жестов език, които се идентифицират с културата на глухите и автоматично да изключва всички други хора, които са глухи или с увреден слух, но съгласно член 30, параграф 4 от Конвенцията на ООН: „Хората с увреждания имат неотменно право, равноправно с всички останали, на признаване и подкрепа на тяхната специфична културна и лингвистична идентичност, включително техния език и култура.”

Глухи срещу тежкочуващи

В България общност на тежкочуващите не съществува извън тесни приятелски кръгове. Общността на глухите обаче е сплотена, с култура и история, изградени върху български жестомимичен език, споделено детство, най-често прекарано в едно от четирите училища пансиони за глухи деца в страната, членство в Съюза на глухите в България и неучастие в света на чуващите. Към тази общност спадат и хора, които от медицинска гледна точка са тежкочуващи, но по свой избор ползват жестов език и поддържат социални контакти в средата на глухите. Въпреки че много от проблемите им са общи, глухите и тежкочуващите често гледат едни на други с недоверие и предпазливост. Съществуват и отрицателни нагласи – например стереотипът, че глухите не са толкова интелектуално развити, защото устната им реч е засегната и имат ограничен речников запас на български език. Тежкочуващите от своя страна понасят неприязън, защото се справят и в света на чуващите.

 Технически помощни средства

Двадесети век донася на хората с увреден слух не само аналоговите и цифрови слухови апарати, но и други устройства, които значително облекчават ежедневието. Това са

• FM системи, които увеличават звука и по FM вълни го пренасят от приемник към слуховия апарат в обхват от 10 – 15 метра. Обикновено приемникът се поставя пред източника на звука, като по този начин слухопротезираният може да избере кой звук да чува и кой да заглуши. Тъй като елиминират ефекта на дистанцията, FM системите са улесняваща добавка към слуховите апарати. Особено подходящи са в шумни ситуации, при общуване с много хора наведнъж, както и в големи помещения. Удобна е употребата им в обучителни ситуации: учителят носи приемника на врата си, а ученикът чува гласа му директно в слуховия си апарат, като и двамата могат да се движат свободно.
• Индукционни вериги (loop системи), които действат подобно на FM системите, но предават звука по електромагнитни вълни, като изцяло заглушават страничния шум. От обикновен микрофон звукът достига направо до слуховия апарат (единственото изискване е слуховият апарат да има програма Т-telecoil) на потребителя, застанал в обхвата на системата. На практика всеки в това пространство, чийто слухов апарат е превключен на програма Т, приема звука от микрофона. Затова индукционните вериги са особено подходящи за обществени места като гари, кина и театри. Всяко пространство може да бъде оборудвано с индукционна верига. В рамките на дома звукът от телевизор, музикална уредба, звънец и пр. може да бъде приеман чрез веригата. Джобни индукционни вериги се предлагат от производителите на мобилни телефони. Тъй като често слуховите апарати и мобилните телефони не са лесно съвместими, слухопротезираният може да включи индукционен кабел в телефона (самият кабел се носи на врата), като по този начин поставянето на телефона до ухото става излишно.

Обратно към „Слухови апарати“